Когато състраданието се превръща в удовлетворение

Благосъстоянието на животните не се състои само в защитата на животните. То е свързано с възпитаването на човечност.

Всеки ден фийдовете в социалните мрежи са пълни с красиви снимки и видеоклипове на животни.

Спасено кученце.
Едно игриво коте.
Кон, който тича свободно из полето.
Видео с диви животни, запечатало един скъпоценен момент от природата.

Милиони хора спират да превъртат. Натискат “Харесвам”. Споделят. Коментират със сърца и думи на обич.

И все пак често се замислям:

Какво се случва след кликването?

Защото зад всяко спасено животно, всеки приют, всяко усилие за рехабилитация, всяка ветеринарна намеса, всяко убежище и всяка спасителна организация стоят истински хора, които посвещават живота си, времето си, енергията си и често собствените си финансови средства, за да променят нещата към по-добро.

Реалността е, че много животни се обичат като обекти на удоволствие, но далеч по-малко от тях се подкрепят като живи същества.

Животните се превърнаха в едно от най-мощните средства за привличане на внимание в интернет. Те спомагат за увеличаване на ангажираността, броя на последователите, приходите от реклама, популярността на марката и положителните емоции. Фирмите ги използват. Инфлуенсърите ги използват. Медиите ги използват.

Но истинската подкрепа за онези, които работят на предната линия в областта на хуманното отношение към животните, остава изненадващо рядка.

Едно “Харесвам” не нахрани гладно куче.

Едно емоджи със сърце не покрива сметката за ветеринар.

Едно споделено видео не изгражда подслон.

Истинското състрадание изисква действие.

Това изисква ангажираност.

Това изисква отговорност.

Не поставям под съмнение любовта на хората към животните. Вярвам, че повечето хора искрено се грижат за тях.

Това, което ме тревожи, е нарастващата разлика между изпитването на състрадание и действията, които предприемаме в тази връзка.

Живеем в свят, в който състраданието става все по-осезаемо, но истинската ангажираност често остава невидима.

Представете си какво би могло да се случи, ако дори малка част от енергията, изразходвана за консумация на продукти от животински произход, бъде насочена към подкрепа на организации за защита на животните, спасителни инициативи, убежища, образователни програми и онези, които посвещават живота си на защитата на уязвимите същества.

Животните не се нуждаят само от нашето възхищение.

Те се нуждаят от нашата ангажираност.

Мярката за нашето състрадание не е в това колко силно реагираме на дадена картина.

Това е това, което решаваме да направим, когато изображението изчезне.

В Международната фондация „TvA“ и чрез организацията „Esperanza for Life“ вярваме, че всеки живот има значение и че истинското състрадание не се измерва с „харесвания“, а с действия.

Може би е време да си зададем един прост въпрос:

Обичаме ли животните просто като чувство, или ги обичаме достатъчно, за да променим нещата към по-добро?

-
*Люби ли ви тази публикация? Споделете я с някого, който се нуждае от доза надежда днес.*

#Наследственост #SТелерантност #Hope #Eсперанзазаживот #Любов #Pфилантропия #Sсоциалнапомощ #BusinessForGood #PпринцесаТеодора

Нека се обединим с действия!

Благодаря ви, че отделихте време да прочетете тази статия.