Филантропията не е титла. Тя е начин на живот.

Думата филантропия никога не е била използвана по-често, отколкото днес.

Появява се в биографии, на уебсайтове, на церемонии по връчване на награди, на гала-вечери и в социалните медии. То се е превърнало в желан етикет — символ на успех, влияние и социална отговорност.

Но се заварвам да си задавам един неудобен въпрос:

Кога филантропията се превърна в нещо, за което твърдим, че сме, а не в нещо, което избираме да правим?

Истинската филантропия никога не е била свързана с признание.

Това не се измерва с покани, снимки или аплодисменти.

То не се определя от титли или от внимателно подбрани публични образи.

То се измерва чрез ангажираността.

Чрез саможертва.

Чрез последователност.

Като се появява, когато никой не го наблюдава.

Имах привилегията да се запозная с изключителни хора, които всеки ден тихо променят живота на другите. Те рядко търсят признание. Просто виждат нужда и реагират с действие.

В същото време съм станал свидетел и на една все по-разпространяваща се култура, в която филантропията се е превърнала в мода. Понякога тя се разглежда като маркетингова стратегия, възможност за създаване на контакти или средство за подобряване на публичния имидж.

Няма нищо лошо в това да си на видно място, ако това служи на по-висша цел.

Но популярността без отговорност е просто шоу.

Светът няма нужда от още хора, които само се правят на благодетели.

Нужни са повече хора, които живеят в духа на филантропията.

Истинската филантропия не е запазена само за богатите.

Тя принадлежи на всеки, който е готов да посвети своето време, знания, състрадание, глас или ресурси, за да подобри живота на другите.

Това се проявява в доброволеца, който тихо прекарва уикендите си в приют за животни.

В учителя, който вярва във всяко дете.

Във ветеринарния лекар, който лекува ранено животно, въпреки че знае, че сметката може и да не бъде платена.

В дарителя, който дарява, без да очаква признание.

Това са хората, които ни напомнят, че филантропията не е начин на живот — тя е ежедневна практика.

В Международната фондация „TvA“ и чрез организацията „Esperanza for Life“ вярваме, че бъдещето на филантропията не се крие в привидната външност, а в автентичността.

Не по престиж, а по предназначение.

Не с думи, а с дела.

Може би въпросът, който всички трябва да си зададем, не е:

“Известен ли съм като филантроп?”

А по-скоро:

“На кого животът е по-добър, защото аз реших да се погрижа за него?”

Защото в крайна сметка филантропията не е нещо, което носим.

Това е нещо, което преживяваме.

-
*Люби ли ви тази публикация? Споделете я с някого, който се нуждае от доза надежда днес.*

#Наследственост #SТелерантност #Hope #Eсперанзазаживот #Любов #Pфилантропия #Sсоциалнапомощ #BusinessForGood #PпринцесаТеодора

Нека се обединим с действия!

Благодаря ви, че отделихте време да прочетете тази статия.